Хлябът с квас е един от най-старите и традиционни видове хляб в света, с богата и завладяваща история, която продължава хиляди години. Макар произходът на закваската да е донякъде забулен в мистерия, смята се, че за първи път тя е разработена в древен Египет или Месопотамия около 4000 г. пр.
В Древен Египет закваската е била популярен хляб, който се е приготвял от смес от брашно и вода, оставена да ферментира в продължение на няколко дни. След това ферментиралата смес се добавяла към тестото, за да се получи хляб, който е ароматен и много хранителен. Хлябът с квас е бил основна част от египетската диета и се е консумирал от хора от всички социални класи.
Египтяните ценели хляба с квас не само заради вкуса и хранителната му стойност, но и заради символичното му значение. В Древен Египет хлябът се е смятал за свещена храна и често се е използвал при религиозни церемонии и жертвоприношения. По-специално хлябът с квас се е свързвал с богинята Изида, за която се е смятало, че е покровителка на хлебарите.
В културата на викингите закваската също е била важен хляб, който е бил често консумиран от скандинавците. Викингите са използвали закваската за приготвяне на плосък хляб, наречен “хардтак”, който е бил основна храна за викингските воини по време на дългите им пътувания и набези.
Викингите са вярвали, че закваската има много ползи за здравето, включително способността да предотвратява скорбут – заболяване, причинено от липсата на витамин С. Хардакът е бил лесен за съхранение и транспортиране и е можел да се консумира самостоятелно или да се накисва във вода или супа, за да стане по-вкусен.
С нарастването на популярността на закваската тя се разпространява по целия свят чрез търговията и миграцията. Гърците и римляните също са били страстни консуматори на хляб с квас и са разработили много различни рецепти и техники за приготвянето му.
През XIX в. закваската става популярен хляб сред миньорите по време на Калифорнийската златна треска. Хлябът се приготвя лесно от основни съставки и може да се съхранява дълго време, без да се разваля, което го прави идеална храна за миньорите, които често са били далеч от цивилизацията в продължение на месеци.
Днес хлябът със закваска е любим за много хора по света. Той е ценен заради уникалния си вкус, смилаемост и ползи за здравето. Въпреки че търговската мая до голяма степен е заменила закваската в много части на света, в много култури и общности все още има силни традиции в печенето на хляб с квас. От скромното си начало в древен Египет и Месопотамия до широката си популярност днес хлябът с квас продължава да бъде свидетелство за изобретателността и творчеството на хората в историята.
